ипотпал се усмихваше винаги, когато се сетеше за тези пет вица

Всеки, който е ходил войник, знае, че по време на престоя се сдухваш максимално и почваш да мислиш по-доста глупав и олигофренски начин. Общо-взето започваш да свързваш всичко с казармата и военните. Е, това нещо не подмина и нашият герой – ипотпал ипотпалов. Поради тази причина ипотпал започна да чете само вицове на войнишка тематика. Ето и любимите вицове на редник ипотпал ипотпалов.

1.Руски войник бил на дежурство в командния център на руска ядрена площадка, но задрямъл върху командният пулт. По едно време се събужда и гледа пред себе си – командира. Виждайки го, войникът скача и започва да рапортува:
- Господин генелал, целият състав е на лице! По време на моето дежурство няма произшествия!
Командирът го погледнал и казал:
- Няма произшествия а!?! А къде е Белгия, мамка ти?!?

2. Старшината:
- Какви войници сте вие, бе, с бели чорапи!?! Истинският войник трябва да е или със сини (показва си десния крак) или с черни (показва си левия крак)!

3. Взвод войници гледа филм в киното. Главната героиня застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас:
- Ами сега… какво да правя?
Тогава старшината на взвода се провиква от мястото си:
- Как какво!?! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!

4. Съобщение на ТАСС:

„Тази сутрин в 5:46 свръхмодерен американски самолетоносач бе потопен от айсберг. Капитанът на айсберга е повишен в чин.“

5. Новобранец заявява на наборната комисия, че иска да стане моряк.
- Умееш ли да плуваш? – пита член на комисията.
- Не.
- Не умееш да плуваш, а искаш да станеш моряк?
- Че защо? Нямате ли кораби?

ипотпал написа първото си писмо от казармата

Мила мамо, искам да ти кажа, че аз – синът ти ипотпал ипотпалов, се чувствам сравнително добре. В ротата сме само българи и това много ме радва, защото както знаеш владея само английски, руски, немски, френски, испански, латински и малко японски език. Като се има предвид обаче, че служа в Българската армия, тези езици нямаше да ми послужат за разговор с останалите войници, тъй като тук няма как да попаднат войници от тези националности…

Хранят ни добре. Момчетата от съседните поделения се оплакват, че ядяли основно постни ястия, но ние нали сме специални части и затова ни дават добра храна. Ротния малко остана доста учуден от името ми. За първи път бил чувал някой да се кзва ипотпал ипотпалов. Направиха ме командир на отделението и на шега кръстиха отделението „ипотпалоотделение”. Справяме се добре със стрелбите и тактиките. Неприятното е, че даваме много караули. Общо взето сме на принципа – здравей наряд, през ден наряд. Най-много ми тежи ставането в 5,30 часа сутринта. Надявам се, че няма да се срамуаш от мен, заради това, че вече имам седем денонощия в ареста. Първият път ме вкараха там за 24 часа, защото направих забележка на командира на поделението. Ама нямаше как да си замълча, след като той обърка името ми. Вместо редник ипотпалов, той се обърна към мен с редник ипотпалски. Второ ми вкарване в ареста бе, защото заспах на пост. Това обаче не ми се размина леко и престоях в ареста четири денонощия. Третото ми влизане бе за две денонощия, а причината бе, че се изплюх в яхнията на ротния. Не беше нарочно – просто кихнах. Ротния обаче не ми повярва.

Мила, мама, искам още да ти кажа, че аз – синът ти ипотпал ипотпалов, вече съм намислил няколко свои разработки за създаване на оръжие. Не съм изяснил всичко, но се надявам някои ден да успея да осъществя идеите си.

Това е засега от мен. Поздрави в къщи на всички. Стисни ръката на татко от мен и целуни почелцето братята и сестрите ми.

С много обич и пожелания за добро здраве – твои син, редник ипотпал ипотпалов.

Първата кола на ипотпал

Ипотпал ипотпалов стана на 19 години и реши – трябва да си купя кола. Парите, с които разполагаше обаче бяха доста малко и изборът му не бе особенно голям. Вече започналата да се прокрадва в съзнанието му мания за величие обаче го караше да направи едно -–да си купи нещо уникално. Въпреки че парите бяха малко, ипотпал бе решен да си купи кола, която ще стане известна като бричката на ипотпал. И така след дълго и продължително търсене, в гаража на едно селцо, близо до родния Добрич, но в съседен на ипотпалска област регион, той откри това, за което бе мечтал. Колата бе доста стара, но въпреки това в движение. Собственикът не и помнеше историята, но знаеше, че е била закупена от дядо му преди много, много време. Оказа се, че това е “Москвич 407”, произведен през далечната 1960 година. Характеристиките на бъдещата бричка на ипотпал бяха двигател 1360 кубика, а дължината и ширината на купето съответно 4055мм и 1540мм. Височината и бе 1560мм, имаше 4-степенна скоростна кутия и тежеше 990 килограма. Мксималната скорост на километража бе 115 километра, но ипотпал бе наясно, че повече от 70-80 километра едва ли би могъл да вдигне.
И така след кратък оглед, ипотпал плати ниската цена, която му искаха и подкара своята известна след това бричка на ипотпал.

Заради тази снимка бе създаден стилът "ипотпалонапиване".

Както всеки юноша /или казано по друг начин, ако сте чуждопоклонници – тийнейджър/ и ипотпал ипотпалов на някълко пъти успя да привлече общественото внимание със своите пиянски изпълнения. Било на купони, било на разни събирания, било сам – ипотпал ипотпалов доста пъти си позавъртя стабилно главата и част от напиванията му станаха нещо като еталон за това, какво не трябва да правим. Злите езици дори си направиха шега с нашия герой и определиха изпълненията му за уникални и ги кръстиха – ипотпалонапиване. А ето и основните седем ипотпалонапивания, на които станахме свидетели.

Първо ипотпалонапиване, кръстено “Пепеляшка” – прибра се вкъщи само с една обувка.

Второ ипотпалонапиване, кръстено “Снежанка” – събуди се в едно легло със седем мъже.
Трето ипотпалонапиване, кръстено “Червена шапчица” – събуди се в леглото на баба си.
Четвърто ипотпалонапиване, кръстено “Спяща красавица” – не можа да си спомни нищо в продължение на 100 години.
Пето ипотпалонапиване, кръстено “Русалка” – сутринта миришеш на риба.
Шесто ипотпалонапиване, кръстено “Мики Маус” – ушите му бяха подути, а на ръцете имаш бели ръкавици, но фракът липсваше.
Седмо ипотпалонапиване, кръстено “Колумб” – не знаеше къде отива, но въпреки това пристигана.

ипотпал показа на наглото хлапе, с кого може и с кого, не може да се е*ава

Ипотпал просто полудя. Целият започна да се тресе от нерви, да стиска юмруци, да скърца със зъби и да си представя куп батални сцени. Причина за това бе онова смотано хлапе от съседната редица на чиновете, което постоянно се е*аваше с ипотпал. И това в продължени ена годин. Та те вече бяха седми клас, а онова се подиграваше постоянно. Ексцентричната класна на някълко пъти му прави забележки, но онова гадно момченце продължаваше да се подиграва. В повечето случаи се присмиваше ни името на ипотпал. А щом разбра, че фамилията на ипотпал е ипотпалов, закачките и подигравките му станаха още по-крайни. Чашата обаче преля когато наглото хлапе започна да рови в раницата на ипотпал и намери негова снимка с Ипотпалина. Онова гадното момченце започна да се присмива на ипотпал за това, че си имал кукла, докато те, останалите момчена си играели с войници и колички. След тези думи се роди и идеяда за отмъщение. Ипотпал бе най-много засегнат от това, че тъпото хлапе се е*баваше с Ипотпалина. Та, това бе недопустимо!

И така в това крайно нервно състояние, ипотпал отиде до хлапето и с учтив тон му каза, че у тях имал и колекция от войници, която можел да му покаже. Онова наглото хлапе първоначално гледаше нагло, но после с пререние каза: ОК, ипотпале, ще дойда да ти видя колекцията.

След училище, те се срещнаха и отидоха към дома на семейство ипотпалови, който се намираше на “ипотпал стрийт”. Вместо у дома обаче, ипотпал заведе наглото хлапе в ипотпалобункера. Онова остана като вцепенено. Просто не очакваше да види нещо толкова мащабно и разбира се по-предпочитано и желано, в сравнение с колекцията от пластмасови войници. И докато наглярът се дивеше на ипотпалабункера, ипотпал взе една малка бухалчица, скътана в ъгъла, замахна и с все сила цапардоса хлапето в главата. Онова се строполи и започна да се гърчи. ипотпал метна една кофа вода отгоре му, за да се свести и смени бухалката с дръжката на метлата. Боят продължи в рамките на два часа. ипотпал разбира се, се постара да удря така, че да не остават следи. И най-интересното бе, че докато ипотпал удряше, на трона стоеше и Ипотпалина. Това бе нещо като двойно отмъщение – хем за обидите към ипотпал, хем за подигравките към Ипотпалина.

Ексцентричния вид на класната първоначално изплаши ипотпал

Часовникът звънна в 6 часа и ипотпал скочи от леглото със сияйна усмивка на лицето. Побутна леко и Ипотпалина с надежда и тя да стане с него, но в следващия момент се усети, че тя е само кукла и няма как да помръдне. Това от своя страна успя да размърда още по-чевръсто мислителните механизми в мозъкът на ипотпал и той най-накрая прозря истината. Осъзна, че дори и в следващите часове, когато ще влезе в класната стая, да го сложат на един чин с момиче, то Ипотпалина не може да му направи нищо, защото е само една кукла. Е, всъщност не беше просто кукла, а кукла с главно К.

ипотпал облече черното костюмче, което майка му грижливо бе изгладила и поставила на стола в детската стая. Закуси, избърса си обувките и заедно с родителите си тръгна към училище. Минаха покрай една будка за продажба на вестници и по изричното настояване на ипотпал, бяха закупени черни рози за учителката.

В училището беше като в пчелен кошер – всички тичат нанякъде, други се суетят, трети само наблюдават. Церемонията започна и отмина и през цялото време ипотпал проучваше с интерес съучениците си. Никой не успя да му направи силно впечатление и това малко го натъжи, защото се надяваше да извика някой от тях в своя ипотпалобункер. Това обаче си беше едва първото му впечатление и на ипотпал му бе пределно ясно, че тепърва ще търси приятели в училище.

Класната му се стори обаче доста страшна. С един такъв гръмогласен глас и постоянно гледаше лошо. След първоначалния пристъп на страх обаче ипотпал се сети, че баща му, му бе окачил на врата някакъв таен амулет, който щял да го пази от всички лошотии.

Първият учебен ден мина бързо и вечерта когато си легна отново до Ипотпалина, ипотпал чакаше с нетърпение да дойде новият учебен ден. Искаше да попие всички знания на света. В главата му започнаха да се прокрадват някакви все още неясни и неочертани мисли и образи, в който той – ипотпал ипотпалов, беше най-умният човек на планетата и всички се допитваха до него. И не само това – всички мислеха по начинът, по който той им казва.

В крайна сметка ипотпал разбра, че за момента трябва само да насочи усилията си към ученето, защото за останалото трябваше да порсне доста.

И така щастлив от първия учебен ден и зареден с куп планове за великото бъдеще, ипотпал прегърна Ипотпалина през кръста и заспа.

ипотпал ипотпалов

-Уважаеми г-н ипотпал ипотпалов, ситуацията в страната е доста напрегната. Антиипотпаловските формирования завладяха основните общински и държавни учреждения. Вече контролират пощите, банките и всички структури в Ипотпалия. Мислите ли, че ще успеете да си възвърнете контрола в страната и ипотпалщината отново да бъде на почит?

-Да, ситуацията в момента е доста напрегната. Като погледнем назад в историята обаче, може да се каже, че такива неща просто се случват. Едни управници си отиват, а на тяхно място идват други. Мен обаче, колкото и тривиално да звучи, историята ще ме оправдане. А дори и да не ме оправдае, то аз съм убеден, че винаги ще има хора, които ще следват начертания от мен, ипотпал ипотпалов, светъл път на развитие на човечеството. Вижте, времето, което ми е утредено да живея винаги ще бъде крайно недостатъчно, за да наложа ипотпалщината навсякъде. Мисля, че успях донякъде да накарам част от жителите на страната да осъзнаят, че създадената от мен философия, е нещо прекрасно. С оглед на ситуацията в страната, напълно осъзнавам, че това може и да е последното ми интервю, защото заформилата се антиипотпалска партизанска структура желае да ме ликвидира физически. Това обаче за мен не е от значение, защото създадох огромно наследство, което убеден съм тепърва ще бъде анализирано, проучвано и изучавано. И тук не казвам, че ипотпалщината ще бъде приета от всички. Дори и никой да не се съгласи с начертаните от мен насоки, то ипотпалщината остава в науката и ще се изучава най-малкото като експериментална форма на живот.

-Г-н ипотпал ипотпалов, аз съм доста учуден от вашето спокойствие. Вие разсъждавате така, сякаш че нищо не се е случило. Хората са недоволни от това, че бе създаден култ към личността на ипотпал ипотпалов.

-Хаха, думата култ ми харесва. Вижте, ако погледнем назад в миналото ще видим, че винаги е имало култ към определени личности. Е, в този исторически период на Ипотпалия бе въздигнат култът към моята личност. Ще минат години, десетилетия, а може би и столетия и тук отново ще има култ към някоя личност. Просто животът и най-вече управлението на всяка държава е такова. Тя се управлява от някого и, ако в дадена част на това управление имаме успехи и хората живеят добре, то създаването на култ е неизбежно.

-Вашите противници обаче ви обвиняват, че не хората създадоха култа към личноста ви, а вие сам издигнахте на почит гражданина ипотпал ипотпалов.

-Това е доста спорен въпрос. Винаги когато съм имал успехи хората ми се радваха и подкрепяха. Е, нима това в някаквъ степен не е създаден от масите култ? Разбирам какво имате предвид. Противниците ми изтъкват това, че във всяко населено място бе издигнат паметник на ипотпал ипотпалов, че ипотпалогията се изучава още от детските градини, че всички частни, общински и държавни структури трябва по някакъв начин   да съдържат в името си и моето име. Да, може би донякъде за това сте прави, но съгласете се – аз съм водачът на Ипотпалия и това е напълно обяснимо. Нима в историята досега не е имало и други такива личности. Признавам, че аз лично малко попрекалих с култа към мен, но както се казва – всеки луд с номера си.

-Нима вие искате да кажете, че сте луд. Нима досега странате  била управлявана от лудия ипотпал ипотпалов?

-Ами всички ние сме луди. За едни едно нещо е лудост, за други – друго. Както се казва, всеки луд с номера си, а някои имат цяла програма. Е, ако трябва да говоря за себе си мога да ви кажа, че аз не просто да имам програма – аз имам стратегия. Стратегия, по която трябва да живеят хората и това както се досещате е създаденото от мен философско движение „ипотпалогия”. Аз съм човек, който не може да се задоволи просто с някаква си луда програма. Моята стратегия се изпълняваше в цялата страна, но това е недостатъчно. Целта, която си бях поставил е ипотпалогията да стане пътеводната светлина за цялата планета, за цялото човечество, а ако най-накрая успеем да осъществим контакт и с извънземни цивилизации, то и те трябва да започнат да живеят според начертаните от мен правила и насоки. Може би това ви звучи доста страшно, но ако погледнем реално на нещата, то хората винаги живеят по нечия стратегия. Е, питам ви аз, защо пък всички хора на земята да не живеят според начертаната от ипотпал ипотпалов стратегия?

-Ами защото тя не е правилна. Вижда се, че народът в Ипотпалия е недоволен от случващото се. Именно поради тази причина бяха създадени антиипотпаловски партизански формирования, които с удоволствие биха ви резнали главицата.

-Вижте, хората винаги са били неблагодарни. Много от управниците по света са завършвали своя земен път по този начин. Още от момента, в който се захванах с това ми стана ясно, че такива неща могат да се случат. Както ви казах обаче, аз гледам много по-напред в бъдещето и загърбвам битовизма, ако мога така да се изразя. За мен не е толкова важно, че някой си не живеел добре и нямал достатъчно пари за нещо си. Стратегията, която начертах е доста философска и поради тази причина масите не могат да я схванат. Тя не е насочена толкова към управлението на страната днес или утре. При създадената от мен ипотпалска стратегия за развитие на живите организми, ако мога така да се изразя, се гледа напред в бъдещето. Аз съм заложил и предвидил неща, които ще се случат може би след столетия. Както казах обаче, хората все още не са достатъчно развити, за да схванат великите мисли на ипотпал ипотпалов.

-ипотпал ипотпалов, с тези думи вие обиждате и мен. Мисля да приключа с това интервю, защото казаното от вас досега е достатъчно, за да разбера и аз самият най-накрая, че вашето упревление и съществуване трябва да бъдат прекъснати. Убеден съм вече, че хората в страната трябва да унищожат цялото оставено от вас наследство.

-Това е ваше решение и аз не мисля да ви спирам. И без това в едно интервю не бих могъл да изразя мислите си, тъй като те са доста разностранно насочени. Всичко, което съм искал да кажа е написано в издадените вече томове с мислите на ипотпал ипотпалов. И колкото и да ви е неприятна истината, то всички книги на ипотпал ипотпалов се съхраняват във всяка една библиотека по света. Има ги както в библиотеките на детските градини, така и в най-големите библиотеки по света. Освен това части от книгите ми са публикувани в периодичните издания, които също се съхраняват в библиотеките. Мислите ми са качени в куп сайтове в интернет, радиата и телевициите пазят записи на предаванията с мен. Дори и в последните десет изстреляни в космоса кораба има записи на всички мислии виждания за развитие на живите организми, начертани от ипотпал ипотпалов. Така че с моето убийство антиипотпалските формирования няма да  постигнат нищо. Да, те ще ме унищожат физически, но моето наследство остава. Както виждате, аз съм се постарал да запазя за поколенията своите виждания и мога да ви гарантирам, че мирогледът на ипотпал ипотпалов ще се изучава от поколенията. Дори и да не се приемат, те ще се изучават. В университетите ще се дават контролни и курсови работи на тема „Животът и насоките на човечеството в творчеството и мислите на ипотпал ипотпалов”. Така че уважаеми антиипотпалски формирования, мога да ви кажа, че вие отдавна сте изтървали ситуацията от контрол. А сега на вас, уважаеми журналисте ще ви пожелая приятен ден и ще отида да напиша още някоя-друга мисъл и насока за развитие на човечеството, защото и аз самият осъзнавам, че не ми остава още много живот.

P.S. Това бе последното интервю на ипотпал ипотпалов пред вестник „Ипотпалска трибуна”. Разговорът се проведе ден преди ипотпал ипотпалов да бъде заловен от антиипотпалските партизански формирования в Ипотпалия и съответно да бъде разстрелян с последната модификация на създадения от неговата оръжейна фирма ипотпал автомат.