Така трябваше да изглежда бръмбърът на ипотпал

Последният брой на вестник “Войнишки глас” остави двойно чувство в редник ипотпал ипотпалов. Той хем бе щастлив от това, че в броя имаше интервю с него, хем бе нещастен от водещата статия. Тя съобщаваше, че учени от Калифорнийския университет в Баркли са демонстрирали радиоуправляеми бръмбари. Целта на финансирания от Пентагона проект е създаването на напълно управляеми кибернетични насекоми. Учените Хиротака Сато и Мишел Махарбиз насочвали бръмбарите да излитат, да се снижават, завъртат и да се приземяват по команда от пулт за управление. Или казано накратко – бръмбъри, които ще шпионират. Това обаче се бе зародило в главата на ипотпал още преди да влезе в рамията. Всичко тръгна от старите броеве на ежедневниците, които бе преглеждал в библиотеката и, в които се споменаваше за някакви скандали в някакво си ДАНС преди десетилетия. Именно тогава ипотпал се сети за създаването на такива шпионски бръмбъри.

Във вестник “Войнишки глас”, който ипотпал си купи заради интервюто с него, пишеше, че в мускулатурата и нервната система на насекомите, създадени от американците, били имплантирани електроди, а към тях били прикрепени радиоприемник, контролер и микроскопична батерия.

За експеримента си учените избрали три вида летящи бръмбари – разпространените на юг в САЩ Cotinus texana (зелени юнски бръмбари), африканските Mecynorrhina torquata и южноамериканските Megasoma elephas.

Последният е един от най-големите в света и достига размери колкото дланта на възрастен човек.

Размерът на бръмбарите имал решаващо значение за успеха на експеримента – дребните насекоми просто не могли да излетят заради теглото на радиоприемника и батерията.

Електродите били имплантирани в бръмбарите, когато те били в стадий на какавида. Избраните насекоми в процеса на развитие от яйце до възрастни претърпяват пълна метаморфоза, което значително облекчило работата на учените. Поръчител на проекта е DARPA (Defence Advanced Research Projects Agency), работеща в структурата на министерството на отбраната на САЩ.

Целта на проекта под кодовото название BPN451 е създаване на дистанционно управляеми шпионски видеокамери на базата на летящи насекоми. Според учените съществуващите микроскопични летателни апарати (MAV – Micro Air Vehicle) значително отстъпват на насекомите по такива характеристика като размер, полезен товар и надеждност.

Всичко това изнерви много ипотпал и леко развали настроението му. Въпреки това той насочи мислите си към следващите няколко дни. Оставаха му три дни до уволнението. След това щеше да навлезе в академичните среди и да твори философията на ипотпал ипотпалов за живота вселената и всичко останало.

С тази снимка ипотпал успя да разтопи сърцата на жените, четящи в-к "Войнишки глас"

Службата си течеше лека-полека, редник ипотпал ипотпалов вече бе сред войниците, на които командирът на ротата имаше голямо доверие. Освен това нашият герой се справяше перфектно с всички задачи, които му поставяха началниците. Именно това бе и причината редник ипотпал ипотпалов да бъде извикан сутринта в понеделник, в осмия месец от неговата служба, в кабинета на командира на поделението. Причината бе, че в щаба на Сили за специални операции, където служеше редник ипотпалов, бе дошъл журналист от вестник „Войнишки глас”. Репортерът искаше да направи интервю с един наборен войник.

И така, ето и интервто, което редник ипотпал ипотпалов даде пред армейската преса.

-Редник ипотпалов, доволен ли сте от службата?

-Да, радвам се, че имам честта да служа в Сили за специални операции. Това е голяма гордост, не само за мен, но и за моето семейство. Цялата рода се хвали с мен. В родното село на баба ми дори по време на сбора, били окачили моя снимка в кръчвата за банкета вечерта. Много съм горд със себе си!

-Тежи ли ви службата редник?

-Както при всяко нещо и тук има, както хубави, така и лоши неща. Най-общо казано обаче съм доволен от службата и не изпитвам особенни затруднения.

-Ами кажете първо, кои са хубавите неща.

-Най-много ми харесва това, че вече мога да се нарека истински мъж. Нали знаете народното предание – мъж, който не е ходил войник не е мъж. Е, при мен по тоя въпрос вече не може да има противоречия. Доволен съм и от това, че тук завързах много приятелства. Има момчета в ротата, които казват, че им е приятно, че се познават с редник ипотпал ипотпалов.Разбира се държа да отележа, че съм щастлив и от това, че се справям добре и със стрелбите. Много съм доволен, че имах щастието да стрелям с автомат, с картечница, с базука или, ако трябвя да се изразя по армейски – с Ръчен противотанков гранатомет. Не трябва да пропусна и стрелбата с пистолет и разбира се със снайпер.

-Имахте ли някакви притеснения при стрелбите, редник ипотпалов?

-При стрелбите с оръжията не съм имал никакви притеснения. Малко ме беше страх когато хърляхме гранати, защото ония типове от командването ни дадоха направо бойни гранати и за миг си представих какво щеше да се случи с мен, ако тая граната се бе взривила в ръката ми.

-А кои са лошите неща в армията според вас?

-Не ми харесва това, че се става в 5,30 часа сутринта. Разбирам, че трябва да е така, но ми е трудно да свикна. Относно храната понякога също имам забележки. Много ги мразя тия четвъртъци когато наобед ни дават оная гадната скумрия. Много е отвратителна. И това миене на ръцете с вода, примесена с хлор, също много ме дразни. Просто е отвратително да ядеш и целите ти ръце да смърдят на хлор. Ясно ми е, че това се прави за нашето здраве, но все пак е отвратително. Най-гадното тук обаче са тоалетните. Препоръчвам ви да отидете да се изсерете в тоалетната, която ползваме ние войниците. Тук трябва едно ХЕИ да дойде. То бива, бива мизерия, ама това на нищо неприлича.

-Остава ви малко повече от месец до уволнението. Мислили ли сте какво ще правите след като се уволните от армията. Може би ще останете тук и ще искате да се издигнете. Защо пък не след време да направим интервю със сержант ипотпал ипотпалов?

-Хаха, не мисля да оставам в армията. Добре звучи това сержант ипотпал ипотпалов, но не мисля, че е за мен. Вече кандидатствах в университет. Приет съм да уча философия във Великотърновския университет. В главата ми се въртят едни философски теории, които желая да развия. Искам да стана велик философ и да направя така, че дори и след като умра за мен да се говори столетия и дори хилядолетия наред.

-Редник ипотпал ипотпалов, какво ще пожелаете на читателите на вестник „Войнишки глас”?

-Да са живи и здрави, службата да тече по-леко и след известно време когато завърша философия и започна да издавам книги, всички да си купуват моите книги, да ги четат и да живеят по начина, който аз съм им посочил. Повярвайте ми – аз съм пятя, истината и живота?

С редник ипотпал ипотпалов разговаря журналистът Писарушко Знайков

ипотпал написа първото си писмо от казармата

Мила мамо, искам да ти кажа, че аз – синът ти ипотпал ипотпалов, се чувствам сравнително добре. В ротата сме само българи и това много ме радва, защото както знаеш владея само английски, руски, немски, френски, испански, латински и малко японски език. Като се има предвид обаче, че служа в Българската армия, тези езици нямаше да ми послужат за разговор с останалите войници, тъй като тук няма как да попаднат войници от тези националности…

Хранят ни добре. Момчетата от съседните поделения се оплакват, че ядяли основно постни ястия, но ние нали сме специални части и затова ни дават добра храна. Ротния малко остана доста учуден от името ми. За първи път бил чувал някой да се кзва ипотпал ипотпалов. Направиха ме командир на отделението и на шега кръстиха отделението „ипотпалоотделение”. Справяме се добре със стрелбите и тактиките. Неприятното е, че даваме много караули. Общо взето сме на принципа – здравей наряд, през ден наряд. Най-много ми тежи ставането в 5,30 часа сутринта. Надявам се, че няма да се срамуаш от мен, заради това, че вече имам седем денонощия в ареста. Първият път ме вкараха там за 24 часа, защото направих забележка на командира на поделението. Ама нямаше как да си замълча, след като той обърка името ми. Вместо редник ипотпалов, той се обърна към мен с редник ипотпалски. Второ ми вкарване в ареста бе, защото заспах на пост. Това обаче не ми се размина леко и престоях в ареста четири денонощия. Третото ми влизане бе за две денонощия, а причината бе, че се изплюх в яхнията на ротния. Не беше нарочно – просто кихнах. Ротния обаче не ми повярва.

Мила, мама, искам още да ти кажа, че аз – синът ти ипотпал ипотпалов, вече съм намислил няколко свои разработки за създаване на оръжие. Не съм изяснил всичко, но се надявам някои ден да успея да осъществя идеите си.

Това е засега от мен. Поздрави в къщи на всички. Стисни ръката на татко от мен и целуни почелцето братята и сестрите ми.

С много обич и пожелания за добро здраве – твои син, редник ипотпал ипотпалов.