още след първия изпит, ипотпал знаеше,че ще нареди името си до това на древните мислители

Времето от очните занатия, на които ипотпал присъства, вече отмина и дойде времето за изпита. За голямо огорчение на ипотпал, оказа се, че изпитът ще е писмен. Той желаеше проверката на знанията да е устна, защото само по този начин би могъл да се проведе и някакъв дебат с професора. И тук е моментът да отбележим, че изпитващият ипотпал бе светилото на философските науки проф.д-р Мислител Размишляев. Той си написа въпросът на черната дъска и остави студентите да пишат. Дори не остана в кабинета, за да ги пази да не преписват, а повика няколко асистенти за това.

За ипотпал не бе от значение кой точно ще го пази и дали изобщо някой ще го пази. Той бе научил всичко и дори бе прочел всичката възможна допълнителна литература по темата. Тези първи изпити обаче бяха доста безинтересни за ипотпал, защото тук той трябваше да учи това, което са измислили мислителите през годините. Ипотпал искаше да премине колкото се може по-бързо през първи, втори, трети, четвърти и пети курс и да запише докторат. Именно там бъдещият философ ипотпал ипотпалов /казваме философ, защото ипотпал се имаше вече за такъв/ щеше да може да представи на академичната общност своите възгледи за нещата. И не само, че щеше да ги представи, ами и беше убеден, че щеше да засенчи всички останали.

Изпитът продължи четири часа, но ипотпал приключи още на първия час и си предаде работата. Проф. Размишляев му провери работата, каза едно “Браво” и написа шестицата в студентската книжка на ипотпал.

Както си му е рада след изпита бъдешият философ отиде в студентското барче и поля взетия изпит. След като обърна 100 грама водка се запъти към книжарницата. Накупи си десетина философски книги, качи се на своята супер тунингована “Лада” и отпътува към родния Добрич, за да продължи да чете.

ипотпал искаше да изчете дори и философските произведения на философите от съседните планети и галактики

Казармата вече остана в историята. Ипотпал отби своя дълг към родината и сега на дневен ред бе завършването на висшето образование. Както е известно нашият герои се яви на кандидатстудентски изпит във Великотърновския университет още докато бе под пагон. Успя да изкара пълна шестица на изпита по български език и литература и това от своя страна му осигури място в курса по филосовия. Най-радостното в цялата тая работа бе, че именно философията бе специалността, към която се стремеше ипотпал. Той обичаше да размишлява, да мисли и да предлага стратегии. Но тук не говорим за някакви си обикновенни стратегии, насочети към нечие бъдеще развитие за година или две. Не, не – ипотпал имаше идеи и страгетии за развитието на държавата, на хората, на човечеството, на планетата и дори на вселената. Пределно ясно осъзнаваше обаче, че преди да започне да пише всички свои идеи и да ги налага лека-полека, той първо трябваше да завърши философия. И не само заради дипломата, а най-вече заради знанията. На ипотпал му беше ясно, че първо трябва да се запознае с вижданията на всички философи, живяли досега на тази планета. Той искаше да научи техните стратеги и идеи, да ги доразвие, да ги доразработи, ако се налбожи дори да ги обори и в крайна сметка да състави своя стратегия за развитието на всичко и на всички. Най-голямата му мечта обаче бе някой ден да успее да намери отговорът на основния, бихме казали дори фундаментален въпрос относно живота, вселената и всичко останало.

И така в този ред на мисли и разсъждения, ипотпал за първи път прекрачи прага на университета. Той естествено бе избрал задочната форма на обучение, защото искаше и да работи. Не, че родителите му нямаше да могат да го издържат. Напротив, средства имаше, но ипотпал искаше да работи и също да изкарва някакви пари. А и освен това му се струваше, че е безсмислено да си губи времето пет години само в слушане налекции. Според него бе по-важно да има достатъчно време, за да прочете всички трудове на философите, живели някога на тази планета. Сред мечтите му бе да намери четива и на философи, които не са от тази планета, но поради обясними причини, това начинание изглеждаше обречено на категоричен неуспех.

Очните занятия започнаха, ипотпал си водеше прилежни записки по време на лекциите, влизаше в спорове с преподавателите и разбира се всеки път си нанасяше свои бележки и корекции по дадени въпроси.

Така започна една нова епоха от живота на гражданинът ипотпал ипотпалов. Епоха, която още от самото си начало обещаваше да бъде изпълнена с велики мисли и разсъждения, които теръпва щяха да се анализират от поколенията. Човечеството бе на прага на създаването на новото философско течение, наречено ИПОТПАЛОФИЛОСОФИЯ.