С тази книга ипотпал започна да се запознава с творчетството на Мишел Фуко

На днешния слънчев 15 октомври ипотпал реши, че е престъпно да си седи у дома и поради тази причина излезе навън, за да се поразходи. През изминалите няколко дни той постоянно четеше по философия и усещаше, че главата му вече е доста пълна с информация, за която е необходимо малко време да бъде обмислена. Под малко време естествено се разбира ше няколко часа, тъй като времето, прекарано в хляене и бездействие, бе неприевливо за ипотпал. Причина естествено бе, че той имаше да мете доста философски книги и трябваше да използва всяка свободна минута, за да се запознава с важните и съществени неща от живота и заобикалящата ни действителност.

И така, ипотпал облече коженото яке, обу кецовете и излезе навън. Трасето, което си бе набелязъл да мине, се състоеше в обиколка на централната градска част, след което щеше да седне на пейка в парка и да изпие едно кафе, което щеше да си вземе от кафе-автомата в началото на градската градина.

Въпрвейки по центъра обаче ипотпал се усети, че преминава покрай една от големите книжарници в Добрич. Това от своя страна означаваше, че той ще влезе, за да си купи някоя книжка. Това го правеше постоянно и може да се каже, че именно ипотпал бе един от най-редовните клиенти на книжарницата. И така той влезе в книжарницата и се запъти към рафта с философски книги.

-Добър ден, да ви препоръчам нещо, попита продавачката.

-Не,благодаря. Мисля, че ще успея да си избера нещо и сам, каза ипотпал.

-Добре, няма да ви притеснявам. Само ще добавя, че днес имаме годишнина от рождението на френския философ Мишел Фуко. И тъй, като знам, че обичате философията, може би символиката задължава днес да си купите нещо на Фуко, каза със звънлив глас продавачката.

-Хммм, отговори ипотпал и взе в ръцете си изложената на рафта “История на сексуалността” на Фуко, писана в периода 1976-1984 година.

В трите тома на този труд Фуко разглежда белезите и елементите на легитимното и нелегитимното сексуално поведение през езическата античност, християнската античност и християнското средновековие. Разглежда: представите за здравословен/нездравословен живот; представите за морален/неморален живот; представите за хетеросексуални отношения; представите за хомосексуални отношения. Разглежда се и философският дебат от началото на новата ера, между езически философи наблягащи върху „естествената нужда“ мъже да се обичат, подкрепят и разбират, както мъж и жена не могат, и нови християнски философи, твърдящи че напротив, мъж и жена могат да имат също толкова пълноценни и много „по-морални“ отношения, от тези на мъж със мъж. Фуко е искал да напише и четвърти том, центиран изцяло върху ранното християнство и сексуалността, но умира преди да завърши този проект.

Това кратко експозе бе достатъчно за ипотпал и той си купи книгата. Каза довиждане на продавачката, благодари й за препоръчаните произведения на Мишел Фуко и се насочи къп парка. Взе си кафе и през следващите два часа стоя на пейката и чете.

ипотпал искаше да изчете дори и философските произведения на философите от съседните планети и галактики

Казармата вече остана в историята. Ипотпал отби своя дълг към родината и сега на дневен ред бе завършването на висшето образование. Както е известно нашият герои се яви на кандидатстудентски изпит във Великотърновския университет още докато бе под пагон. Успя да изкара пълна шестица на изпита по български език и литература и това от своя страна му осигури място в курса по филосовия. Най-радостното в цялата тая работа бе, че именно философията бе специалността, към която се стремеше ипотпал. Той обичаше да размишлява, да мисли и да предлага стратегии. Но тук не говорим за някакви си обикновенни стратегии, насочети към нечие бъдеще развитие за година или две. Не, не – ипотпал имаше идеи и страгетии за развитието на държавата, на хората, на човечеството, на планетата и дори на вселената. Пределно ясно осъзнаваше обаче, че преди да започне да пише всички свои идеи и да ги налага лека-полека, той първо трябваше да завърши философия. И не само заради дипломата, а най-вече заради знанията. На ипотпал му беше ясно, че първо трябва да се запознае с вижданията на всички философи, живяли досега на тази планета. Той искаше да научи техните стратеги и идеи, да ги доразвие, да ги доразработи, ако се налбожи дори да ги обори и в крайна сметка да състави своя стратегия за развитието на всичко и на всички. Най-голямата му мечта обаче бе някой ден да успее да намери отговорът на основния, бихме казали дори фундаментален въпрос относно живота, вселената и всичко останало.

И така в този ред на мисли и разсъждения, ипотпал за първи път прекрачи прага на университета. Той естествено бе избрал задочната форма на обучение, защото искаше и да работи. Не, че родителите му нямаше да могат да го издържат. Напротив, средства имаше, но ипотпал искаше да работи и също да изкарва някакви пари. А и освен това му се струваше, че е безсмислено да си губи времето пет години само в слушане налекции. Според него бе по-важно да има достатъчно време, за да прочете всички трудове на философите, живели някога на тази планета. Сред мечтите му бе да намери четива и на философи, които не са от тази планета, но поради обясними причини, това начинание изглеждаше обречено на категоричен неуспех.

Очните занятия започнаха, ипотпал си водеше прилежни записки по време на лекциите, влизаше в спорове с преподавателите и разбира се всеки път си нанасяше свои бележки и корекции по дадени въпроси.

Така започна една нова епоха от живота на гражданинът ипотпал ипотпалов. Епоха, която още от самото си начало обещаваше да бъде изпълнена с велики мисли и разсъждения, които теръпва щяха да се анализират от поколенията. Човечеството бе на прага на създаването на новото философско течение, наречено ИПОТПАЛОФИЛОСОФИЯ.