ипотпал показа на наглото хлапе, с кого може и с кого, не може да се е*ава

Ипотпал просто полудя. Целият започна да се тресе от нерви, да стиска юмруци, да скърца със зъби и да си представя куп батални сцени. Причина за това бе онова смотано хлапе от съседната редица на чиновете, което постоянно се е*аваше с ипотпал. И това в продължени ена годин. Та те вече бяха седми клас, а онова се подиграваше постоянно. Ексцентричната класна на някълко пъти му прави забележки, но онова гадно момченце продължаваше да се подиграва. В повечето случаи се присмиваше ни името на ипотпал. А щом разбра, че фамилията на ипотпал е ипотпалов, закачките и подигравките му станаха още по-крайни. Чашата обаче преля когато наглото хлапе започна да рови в раницата на ипотпал и намери негова снимка с Ипотпалина. Онова гадното момченце започна да се присмива на ипотпал за това, че си имал кукла, докато те, останалите момчена си играели с войници и колички. След тези думи се роди и идеяда за отмъщение. Ипотпал бе най-много засегнат от това, че тъпото хлапе се е*баваше с Ипотпалина. Та, това бе недопустимо!

И така в това крайно нервно състояние, ипотпал отиде до хлапето и с учтив тон му каза, че у тях имал и колекция от войници, която можел да му покаже. Онова наглото хлапе първоначално гледаше нагло, но после с пререние каза: ОК, ипотпале, ще дойда да ти видя колекцията.

След училище, те се срещнаха и отидоха към дома на семейство ипотпалови, който се намираше на “ипотпал стрийт”. Вместо у дома обаче, ипотпал заведе наглото хлапе в ипотпалобункера. Онова остана като вцепенено. Просто не очакваше да види нещо толкова мащабно и разбира се по-предпочитано и желано, в сравнение с колекцията от пластмасови войници. И докато наглярът се дивеше на ипотпалабункера, ипотпал взе една малка бухалчица, скътана в ъгъла, замахна и с все сила цапардоса хлапето в главата. Онова се строполи и започна да се гърчи. ипотпал метна една кофа вода отгоре му, за да се свести и смени бухалката с дръжката на метлата. Боят продължи в рамките на два часа. ипотпал разбира се, се постара да удря така, че да не остават следи. И най-интересното бе, че докато ипотпал удряше, на трона стоеше и Ипотпалина. Това бе нещо като двойно отмъщение – хем за обидите към ипотпал, хем за подигравките към Ипотпалина.

Видът на Ипотпалина обяснява, защо ипотпал е бил привързан към нея...:)

Ипотпал можеше да се похвали с добро и щастливо детство. Родителите му правеха всичко възможно, за да се чувства щастлив и лъчезарната усмивка никога да не слиза от лицето му. Хлапето освен това получаваше и сравнително добро възпитание, освен като изключим опитите на бащата на ипотпал да го въвлече в окултното. Малкият ипотпал обаче не проявяваше особен интерес към духовете, призраците, картите Таро и пентаграмите. Е, ако трябва да говорим за вещиците там ситуацията бе друга. Вместо да получава плюшени мечета и герои на “Дисни” за подарък, ипотпал постоянно увеличаваше колекцията си от кукли-вещици. Даже си спеше с тях. Най-много обичаше вечер да прегърне младоликата вещица с кожено облекло и лакирани нокти, която той кръсти Ипотпалина.

В същото време, майката на ипотпал пък го мъкнеше постоянно на разни хипарски събори, на които малкото дете обикновенно тичаше съвсем голо или най-много с изпоцапани слипчета. Когато малко поотрасна, ипотпал започна да се зарибява по игрите с войници и всичко свързано с военните.Имаше си кът в стаята, в който оформи цяло поделение, а с помоща на баща си изкопа в градината и един ипотпалобункер. В него си постави малък трон, до който разбира се имаше и трон, на който стоеше Ипотпалина.

Да, определено правеше впечатление, че малкият ипотпал не проявяваше никакъв афинитет към традиционните детски играчки и игри. Не се вълнуваше от “Не се сърди човече”, от “Домино”, от игри с карти, освен в редки случай когато проучваше картите “Таро”.

Разбира се трябва да отбележим и любимото детско анимационно филмче на малкия ипотпал. Вече на 7-годишна възраст, той бе изгледал пет пъти всички серии от “Семейство Адамс”. Беше тайно влюбен в Уензди, но го беше страх да го признае на когото и да е, защото имаше опасения, че Ипотпалина може да се разсърди, ако разбере.

Така в най-общи линии преминаваше детството на ипотпал, до момента, в който тръгна на училище. До своята седма годишнина той играеше в стаята си с куклите на вещици, бягаше като изтърван в горите и по полетата по време на хираските събори и се моташе в ипотпалобункера, като дори прокопа едно малко скривалище в самия бункер.

Наближаваше обаче септември и пред ипотпал се появи един основен въпрос – а какво ще прави, ако в училище се наложи да стои на един чин с друго момиче. Дали Ипотпалина щеше да се разсърди от това? За решаването на проблема с Ипотпалина и за това какво се случи през първите учебни дни на ипотпал ипотпалов ще четете в следващите статии.