Вълнението бе огромно-днес ипотпал щеше да посети концерта на "Сигнал" в Добрич

Сутринта на 28 октомври ипотпал ипотпалов се събуди в 7,30 ч. в доста приповдигнато настроение. Той очакваше този ден с огромно нетърпение и вълнение. Причината бе гостуването на българските рок легенди “Сигнал” в неговия роден град Добрич. Може да се каже, че ипотпал не бе чак толкова голям почитател на групата и не бе запознат кой знае колко добре с тяхното творчество, но смяташе, че групата има песни, които е задължително да бъдат чути наживо. Очакванията на цялата общественост и разбира се на ипотпал ипотпалов бе, че “Сигнал” ще представят най-доброто от своето творчество пред публиката в Добрич днес. Йордан Караджов и компания щяха да се качат на сцената на зала “Добрич” в 19 ч. Концертът бе част от националното турне на групата по случай нейната 30-годишнина. 1979 е годината, в която на музикалния пазар в България се появява първият албум на “Сигнал” – “Вечен кръстопът”. В него се съдържа и една от емблематичните песни на групата, която със сигурност публиката в Добрич ще чуе днес – “Може би”. След издаването си песента бързо печели популярност и се сдобива с немска версия. Вторият албум на “Сигнал” е “Попътен вятър” /1980 г./. Следват “Каскадьори” /1981 г./, “Сигнал 4” /1983 г./, “Дечо Таралежков и Сигнал” /1984 г./, “Вундеркинд” /1986 г./, “Шоуто трябва да продължи” /1992 г./, “Най-доброто от Сигнал” /1994 г./, “Между ад и рай” /1995 г./, “Вкусете живота” /1997 г./, “Цветя” /1998 г./, “Сигналистика” /1999 г./, “Сигнал на живо” /2003 г./, “Най-доброто на Сигнал” /2005 г./, “Черно-белият албум” /2005 г./, “Сигнал-Златна колекция” /2008 г./.

Обожаваме гостуванията в Добрич. Контактът със сърдечната публика от този град със славна културна история ни зарежда творчески за месеци напред. Специално за тези мигове на емоционалност сме подготвили няколко музикални изненади, които в момента предпочитаме да запазим в тайна, споделя легендарният фронтмен на бандата Данчо Караджов. Освен любимци на поколения българи, ”Сигнал” ще останат в историята на музиката с няколко впечетляващи рекорда – за 30-годишната си кариера талантливата рокбанда е изнесла над 6000 концерта и е продала над 500 000 плочи. “Сигнал”са първата българска група с официално турне в Италия /лятото на 1989 г./. Техен е и рекордът за най-посещавано турне на български изпълнители в САЩ-концертите минават пред препълнените зали в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон, Сан Франциско и Атлантик Сити. За пръв път в историята на родната музика българската диаспора в Англия изпълва прословутата зала „Астория” в Лондон отново за концерт на “Сигнал”.

И така, ипотпал ипотпалов и неговата половинка бяха в еуфория и с нетърпение очакваха стрелките на часовника да се претърколят до 19 ч. и концертът на “Сигнал” да започне.

ипотпал бе смутен и силно обезпокоен от ставащото в държавата

Обществото в държавата на ипотпал ипотпалов бе доста смутено през изминалите няколко дни и това е причината поради, която решихме да кажем няколко неща. Първото разбира се е, че не само обществото, но и самият ипотпал бе силно смутен. Второ – хората хем бяха смутени, хем не им правеше впечатление, защото бяха свикнали с всичко и вече нищо не можеше да ги учуди. Трето – къде са четирите липсващи страници от доклада на ДАНС, който стана причина за цялото това смущение? А ето и връзка към доклада, който ипотпал ипотпалов прочете с огромен интерес – натиснете ТУК.

това е моторът, за който мечтаеше ипотпал

Както вече знаете, докато ипотпал пътуваше от Велико Търново към Добрич, качи трима младежи на автостоп. Оказа, че единият от тях е журналист към сайта www.obichamtejkatamuzika.com. Естествено той веднага пожела да направи интервю с ипотпал – да си поговорят да любовта към тежката музика и т.н. Спряха в едно крайпътно заведение,за да поговорят. През цялото това време обаче ипотпал се бе размечтал. Размечтал за пореден път за нещо, което истински желаеще, но все още не притежаваше. Нещото, което ипотпал искаше някога да има бе мотор “Харли-Дейвидсън”. И тъй като щеше да дава интервю, ипотпал наум си преговори накратко историята на известната марка мотори, за да може да каже и нещо по този въпрос в интервюто.
А ето и какво включваха мислите на ипотпал, които той си преговаряше наум, докато вървяха от паркинка към крайпътното заведение. “Легендарната марка мотори отдавна се е превърнала в икона на свободния дух. Всичко започва през 1903 г. в Милуоки, Охайо, когато група ентусиасти решават да конструират двигател с вътрешно горене и да експериментират с него върху велосипед. И наистина, първият “Харли” е най-обикновен велосипед с монтиран едноцилиндров 165-кубиков двигател и максимална скорост, твърде близка до човешката – 7 км. / ч.
Основатели на компанията са братята Артър и Уолтър Дейвидсън и Бил Харли. Към тримата се присъединява и германският емигрант Емил Крьогер, натрупал опит в Европа в конструирането на моторни двуколесни возила.
Полученият прототип е далечният прадядо на съвременните моторни чудовища “Харли Дейдидсън”. Двигателят на велосипеда задвижва задното колело чрез кожен ремък. Педалите и веригата в първия модел служат за първоначалното му подкарване, докато се стигне до необходимата скорост, при която да заработи моторът. Детайлите на първия двигател са ръчна изработка.
През 1903 г. новосъздадената компания “Харли Дейвидсън Мотор Корпорейтед” пуска три бройки “серийно производство” на “Харли Дейдисън”, задвижвани от 0,4-литров двигател и достигащи максимална скорост от 40 км. / ч. През следващата година са монтирани 8 мотоциклета, а през 1905 – още 16. Така до 1906 г. производството достига 50 броя. Към първоначалния черен цвят са добавени и сиви краски. Двигателят работи изключително безшумно, заради което моделът получава прозвището “Сивият мълчалив приятел”.
През 1907 г. в играта се включва и третият брат – Уилям. Стремежът към по-високи скорости подтиква малката на този етап компания да разработи много по-мощен двигател. Така се ражда знаменитият V-Twin – първа стъпка към легендата “Харли”. Двигателят е двуцилиндров, V-образен и с 45-градусов ъгъл между цилиндрите.
Конструкторите от фирмата се опитват да подобрят двигателите от типа V-Twin, тъй като при отворени клапани те постоянно се замърсяват, износват се прекалено бързо и са трудни за експлоатация и обслужване. Двигателят е снет от производство, но отново се завръща с пълна сила през 1911 г. Тогава са добавени механично управление на клапаните и забавител на веригата. Първоначално работният обем е 870 куб. см., по-късно той нараства до 1000 куб. см.”
Ипотпал прецени, че това бе напълно достатъчно за интервюто и се върна към реалността. Четиримата вече седяха на масата и разговорът им започна.

ипотпал изобщо не се записли-просто спря и качи стопаджиите

В добро настроение след взетия изпит и образно казано, пълен багажник с философска литература, ипотпал тръгна от Велико Търново към родния Добрич. Малко след като излезе от старата столица, ипотпал видя на пътя трима момчета, които махаха на стоп. Докато бе в казармата, той на няколко пъти бе тъпувал на стоп и затова дори не се замисли дали да спре – това бе задължително. По облеклото на младежите, ипотпал стигна до извода, че те са почитатели на рок и метъл музиката. Още след спирането, момчетата започнаха да се дивят от тунингованата “Лада” на ипотпал. Качиха се и казаха, че пътуват къв Варна. Това съвпадаше с маршрута на бъдещия ни философ и пътешествието започна. Младежите се оказа, че също учат във ВТУ-двама от тях били в специалност “Археология”, а третият – “Балканистика”. Отивали във Варна на концерт на някакви местни метъл банди. Едното от момчетата дори работело като журналист за интернет сайт, посветен на рок и метъл музиката – www.obichamtejkatamuzika.com и щял да пише статия за концерта на групата. Момчетата останаха много доволни, че ипотпал също е привърженик на “праведната музика” и пускаше в “Лада”-та само парчета на Metallica, Manowar, Whitesnake и Sonata Arctica. Пътуването мина добре. Бе направен разбор на творчеството на доста групи и в крайна сметка, малко перди да стигнат Варна, журналистът предложи на ипотпал да направи интервю с него за сайта. Щели да говорят за красотата на тежката музика, за рок и метъл фестовете и т.н. ипотпал разбира се, се съгласи и импровизираното интервю за сайта www.obichamtejkatamuzika.com започна.

още след първия изпит, ипотпал знаеше,че ще нареди името си до това на древните мислители

Времето от очните занатия, на които ипотпал присъства, вече отмина и дойде времето за изпита. За голямо огорчение на ипотпал, оказа се, че изпитът ще е писмен. Той желаеше проверката на знанията да е устна, защото само по този начин би могъл да се проведе и някакъв дебат с професора. И тук е моментът да отбележим, че изпитващият ипотпал бе светилото на философските науки проф.д-р Мислител Размишляев. Той си написа въпросът на черната дъска и остави студентите да пишат. Дори не остана в кабинета, за да ги пази да не преписват, а повика няколко асистенти за това.

За ипотпал не бе от значение кой точно ще го пази и дали изобщо някой ще го пази. Той бе научил всичко и дори бе прочел всичката възможна допълнителна литература по темата. Тези първи изпити обаче бяха доста безинтересни за ипотпал, защото тук той трябваше да учи това, което са измислили мислителите през годините. Ипотпал искаше да премине колкото се може по-бързо през първи, втори, трети, четвърти и пети курс и да запише докторат. Именно там бъдещият философ ипотпал ипотпалов /казваме философ, защото ипотпал се имаше вече за такъв/ щеше да може да представи на академичната общност своите възгледи за нещата. И не само, че щеше да ги представи, ами и беше убеден, че щеше да засенчи всички останали.

Изпитът продължи четири часа, но ипотпал приключи още на първия час и си предаде работата. Проф. Размишляев му провери работата, каза едно “Браво” и написа шестицата в студентската книжка на ипотпал.

Както си му е рада след изпита бъдешият философ отиде в студентското барче и поля взетия изпит. След като обърна 100 грама водка се запъти към книжарницата. Накупи си десетина философски книги, качи се на своята супер тунингована “Лада” и отпътува към родния Добрич, за да продължи да чете.

на няколко пъти ипотпал се бе запознавал добре с посоченото в точки 66 и 67 от олигофренския списък

Както си стоеше у дома и се ровеше в интернет, след като вече бе прочел книгата на Фуко, ипотпал попадна на един списък. Бе озаглавен: 90 неща ,който трябва да направиш,докато навършиш 30 години. Ипотпал прочете внимателно всичко това и стигна до извода, че вътре има големи глупости. Най-странното обаче бе, че списъкът го имаше и в няколко интернет форума и хората бяха доста въодушавени от посоченото. Доста от потребителите дори заявяваха, че правят всичко възможно, за да изпълнят всичко посочено до своята 30-годишнина. Пълна олигофрения, каза си ипотпал и се зае с прочита на нови книги.

А, ако и вие сте любопитни какво точно съдържаше този глупав, според ипотпал списък, можете да го прочетете в слудващите редове…J

1. Да си намериш самостоятелно жилище
2. Да започнеш работа
3. Да разбереш какво е секс
4. Да се научиш да караш кола
5. Да престанеш да даваш прането на майка си
6. Да започнеш да даваш прането на гаджето си
7. Да престанеш да искаш пари от баща си
8. Да правиш секс в кола
9. Да откажеш цигарите, да пропушиш пак и така няколко пъти
10. Да се научиш да задържаш преждевременната си еякулация
11. Да си изживял любовна мъка
12. Да си си счупвал някой крайник или кост
13. Да си се научил какво е, защо е и къде е клиторът
14. Да си се научил какво е, защо е и къде е простатата
15. Да си гледал стрийптиз
16. Да си стрелял с пистолет
17. Да си имал хомосексуално преживяване
18. Да си наясно със сексуалните си предпочитания, желания и интереси
19. Да видиш кумира си (ако е жив)
20. Да си написал стихотворение
21. Да започнеш да слушаш класическа музика
22. Да захвърлиш тесните си кожени панталони
23. Да знаеш как да изгладиш ризата си, да си зашиеш копче, да свариш яйце, да смениш бушона, без да изгориш електрозахранването, и да смениш спукана гума
24. Да си спал с много по-младо момиче
25. Да си спал с много по-възрастна жена
26. Да си спал с омъжена жена
27. Да си дал пари за благотворителност
28. Да си опитвал как ти стоят брада или мустаци
29. Да престанеш да харчиш повече, отколкото можеш да си позволиш
30. Да си присъствал на погребение
31. Да си присъствал на 4 сватби
32. Да си прекарал данъчния инспектор
33. Да си бил завързан за леглото
34. Да си си купил компютър
35. Да си се научил, че кашмирът и коприната се перат на ръка
36. Да си посетил шест европейски столици
37. Да си посетил три континента
38. Да си правил секс по време на пребиваването си на трите континента
39. Да си участвал в тройка
40. Да си се научил как се ядат стриди
41. Да си се напивал с баща си
42. Да можеш да различаваш Бордо от Бургундско
43. Да си правил секс на открито
44. Да можеш да изкараш уикенда сам и щастлив
45. Да можеш да говориш с брат си/сестра си
46. Да си бил уволняван
47. Да си си подавал оставката
48. Да си казал нещо, за което ще съжаляваш цял живот
49. Да си спасил човек или животно
50. Да си се научил как да приготвяш страхотен сос за спагети и как да ядеш спагети
51. Да си спал с известна личност
52. Да престанеш да си обличаш пижамата, преди да си легнеш
53. Да знаеш поне един световен език
54. Да си изпратил цветя на жена
55. Да знаеш кои са приятелите и враговете ти
56. Да си разплакал жена
57. Да те е разплаквала жена
58. Да се научиш да губиш
59. Да се научиш да разпознаваш доброто от посредственото и некачественото
60. Да си виждал мъртъв човек
61. Да можеш да танцуваш добре
62. Да не си спал една нощ, защото си се срамувал от себе си
63. Да си се съвзел от несподелена любов
64. Да си спечелиш добър приятел извън училищните години и местоработата си
65. Да си имал кожено яке
66. Да си пил текила….
67. …и да си страдал от тридневен махмурлук след това
68. Да изхвърлиш дрехите, които си носил в университета
69. Да знаеш как да кладеш огън и как да го поддържаш запален
70. Да си участвал в сбиване
71. Да знаеш как да приготвиш прилична вечеря за десетима
72. Да можеш да свириш (поне малко) на музикален инструмент
73. Да можеш да се смееш над себе си
74. Да си бил на нудистки плаж или в смесена сауна
75. Да се научиш да се бръснеш прилично
76. Да си правил секс с колежка
77. Да си правил секс в офиса
78. Да си давал кръв
79. Да знаеш в кой момент да спреш да пиеш
80. Да си бил на опeра или балет
81. Да си карал мотор
82. Да престанеш да си гризеш ноктите
83. Да се научиш да лъжеш добре
84. Да определиш политическите и религиозните си възгледи
85. Да се задържиш ерген колкото се може по-дълго
86. Да престанеш да повръщаш, след като се напиеш
87. Да си кумувал
88. Да си правил секс с девственица
89. Да си имал домашен любимец
90. Да започнеш да мислиш с горната си глава „

С тази книга ипотпал започна да се запознава с творчетството на Мишел Фуко

На днешния слънчев 15 октомври ипотпал реши, че е престъпно да си седи у дома и поради тази причина излезе навън, за да се поразходи. През изминалите няколко дни той постоянно четеше по философия и усещаше, че главата му вече е доста пълна с информация, за която е необходимо малко време да бъде обмислена. Под малко време естествено се разбира ше няколко часа, тъй като времето, прекарано в хляене и бездействие, бе неприевливо за ипотпал. Причина естествено бе, че той имаше да мете доста философски книги и трябваше да използва всяка свободна минута, за да се запознава с важните и съществени неща от живота и заобикалящата ни действителност.

И така, ипотпал облече коженото яке, обу кецовете и излезе навън. Трасето, което си бе набелязъл да мине, се състоеше в обиколка на централната градска част, след което щеше да седне на пейка в парка и да изпие едно кафе, което щеше да си вземе от кафе-автомата в началото на градската градина.

Въпрвейки по центъра обаче ипотпал се усети, че преминава покрай една от големите книжарници в Добрич. Това от своя страна означаваше, че той ще влезе, за да си купи някоя книжка. Това го правеше постоянно и може да се каже, че именно ипотпал бе един от най-редовните клиенти на книжарницата. И така той влезе в книжарницата и се запъти към рафта с философски книги.

-Добър ден, да ви препоръчам нещо, попита продавачката.

-Не,благодаря. Мисля, че ще успея да си избера нещо и сам, каза ипотпал.

-Добре, няма да ви притеснявам. Само ще добавя, че днес имаме годишнина от рождението на френския философ Мишел Фуко. И тъй, като знам, че обичате философията, може би символиката задължава днес да си купите нещо на Фуко, каза със звънлив глас продавачката.

-Хммм, отговори ипотпал и взе в ръцете си изложената на рафта “История на сексуалността” на Фуко, писана в периода 1976-1984 година.

В трите тома на този труд Фуко разглежда белезите и елементите на легитимното и нелегитимното сексуално поведение през езическата античност, християнската античност и християнското средновековие. Разглежда: представите за здравословен/нездравословен живот; представите за морален/неморален живот; представите за хетеросексуални отношения; представите за хомосексуални отношения. Разглежда се и философският дебат от началото на новата ера, между езически философи наблягащи върху „естествената нужда“ мъже да се обичат, подкрепят и разбират, както мъж и жена не могат, и нови християнски философи, твърдящи че напротив, мъж и жена могат да имат също толкова пълноценни и много „по-морални“ отношения, от тези на мъж със мъж. Фуко е искал да напише и четвърти том, центиран изцяло върху ранното християнство и сексуалността, но умира преди да завърши този проект.

Това кратко експозе бе достатъчно за ипотпал и той си купи книгата. Каза довиждане на продавачката, благодари й за препоръчаните произведения на Мишел Фуко и се насочи къп парка. Взе си кафе и през следващите два часа стоя на пейката и чете.

новата кола на ипотпал

Ипотпал реши да сменя личния си автомобил. Както вече писахме, след като взе книжка той си купи един раздрънкан “Москвич-407”. След известно експлоатиране обаче “Джуганът” съвсем започна да се разпада и ипотпал беше принуден да го смени. А и освен това когато беше на очни във Великотърновския университет, няколко от студентите се подиграваха на ипотпал за това, че имал не кола, а раздрънкана каруца. Всичко това, бе достатъчно, за да се вземе решението за смяна на автомобила. Пораде една или друга причина обаче нашият герой държеше да си вземе отново руска кола. Тук обаче имаше едно задължително условие – колата да бъде тунингована. Това естествено бе свързано с доста средства и за радост на ипотпал, баща му каза, че ще му помогне. Условието, което постави родителят, бе колата найстина да бъде уникална и всеки да се обръща след нея, когато мине по улиците. Поради тази причина търсенето на кола отне доста време. В крайна сметка обаче ипотпал успя да намери автомобилът, който се доближаваше до неговите мечти. А казваме “доближаваше”, защото тази кола бе много по-красива, отколкото той можеше да си представи, че може да изглежда един руски автомобил. Бащата на ипотпал също хареса колата и спази обещанието си, давайки необходимите хилядарки на синът си. И така, от този момент нататък, ипотпал събираше погледите на всички, от където минеше със своята нова “Лада”.

ипотпал искаше да изчете дори и философските произведения на философите от съседните планети и галактики

Казармата вече остана в историята. Ипотпал отби своя дълг към родината и сега на дневен ред бе завършването на висшето образование. Както е известно нашият герои се яви на кандидатстудентски изпит във Великотърновския университет още докато бе под пагон. Успя да изкара пълна шестица на изпита по български език и литература и това от своя страна му осигури място в курса по филосовия. Най-радостното в цялата тая работа бе, че именно философията бе специалността, към която се стремеше ипотпал. Той обичаше да размишлява, да мисли и да предлага стратегии. Но тук не говорим за някакви си обикновенни стратегии, насочети към нечие бъдеще развитие за година или две. Не, не – ипотпал имаше идеи и страгетии за развитието на държавата, на хората, на човечеството, на планетата и дори на вселената. Пределно ясно осъзнаваше обаче, че преди да започне да пише всички свои идеи и да ги налага лека-полека, той първо трябваше да завърши философия. И не само заради дипломата, а най-вече заради знанията. На ипотпал му беше ясно, че първо трябва да се запознае с вижданията на всички философи, живяли досега на тази планета. Той искаше да научи техните стратеги и идеи, да ги доразвие, да ги доразработи, ако се налбожи дори да ги обори и в крайна сметка да състави своя стратегия за развитието на всичко и на всички. Най-голямата му мечта обаче бе някой ден да успее да намери отговорът на основния, бихме казали дори фундаментален въпрос относно живота, вселената и всичко останало.

И така в този ред на мисли и разсъждения, ипотпал за първи път прекрачи прага на университета. Той естествено бе избрал задочната форма на обучение, защото искаше и да работи. Не, че родителите му нямаше да могат да го издържат. Напротив, средства имаше, но ипотпал искаше да работи и също да изкарва някакви пари. А и освен това му се струваше, че е безсмислено да си губи времето пет години само в слушане налекции. Според него бе по-важно да има достатъчно време, за да прочете всички трудове на философите, живели някога на тази планета. Сред мечтите му бе да намери четива и на философи, които не са от тази планета, но поради обясними причини, това начинание изглеждаше обречено на категоричен неуспех.

Очните занятия започнаха, ипотпал си водеше прилежни записки по време на лекциите, влизаше в спорове с преподавателите и разбира се всеки път си нанасяше свои бележки и корекции по дадени въпроси.

Така започна една нова епоха от живота на гражданинът ипотпал ипотпалов. Епоха, която още от самото си начало обещаваше да бъде изпълнена с велики мисли и разсъждения, които теръпва щяха да се анализират от поколенията. Човечеството бе на прага на създаването на новото философско течение, наречено ИПОТПАЛОФИЛОСОФИЯ.

ипотпал обожаваше музиката на Metallica и затова в първата си вечер у дома изгледа техен концерт

След като в 17,45 ч. ипотпал ипотпалов слезе на гарада в родния Добрич, отиде до любимото си заведение, за да пийне едно преди да се прибере. Разбира се главата му вече бе доста завъртяна от изпитата бутилка водка “Балкан”, но все пак уволнението трябваше да се полее, та било то и леко, и в Добрич. Видя се с един познат в бара, запрегръщаха се, размениха по някоя друга дума. Ипотпал набързо изпи още 100 грама водка, плати сметката и тръгна към дома. У тях го чакаха майка му и баща му. Както се предполата, родителите бяха подготвили обилна вечеря за вече уволнилия се войник. Ипотпал вдигна няколко наздравици и с баща си, хапна набързо и влезе в стаята си. Искаше му се да се опъне на леглото, да гушне ипотпалина и да си пусне да гледа нещо на компютъра. Първоначално мислеше да гледа някой нов филм, но след това промени решението си. След кратък преглед на наличните концерти ипотпал избра – концертът на “Metallica”. Това бе любимата му група и през деветте месеца в казармата музиката на бандата му липсваше. Въпреки, че сега бяхме лето 2039 и “Metallica” минаваха за доста стара група, която няма нищо общо с новите музикални тенденции, бандата все още имаше куп почитатели и ипотпал бе сред тях. А концертът, който нашият герой си избра да слуша през първата си вечер у дома след уволнението от казармата, бе едно от култовите видеота на групата – Metallica-Live Shit Seattle 1989.

Любимата песен на ипотпал-Master Of Puppets