ипотпал написа първото си писмо от казармата

Мила мамо, искам да ти кажа, че аз – синът ти ипотпал ипотпалов, се чувствам сравнително добре. В ротата сме само българи и това много ме радва, защото както знаеш владея само английски, руски, немски, френски, испански, латински и малко японски език. Като се има предвид обаче, че служа в Българската армия, тези езици нямаше да ми послужат за разговор с останалите войници, тъй като тук няма как да попаднат войници от тези националности…

Хранят ни добре. Момчетата от съседните поделения се оплакват, че ядяли основно постни ястия, но ние нали сме специални части и затова ни дават добра храна. Ротния малко остана доста учуден от името ми. За първи път бил чувал някой да се кзва ипотпал ипотпалов. Направиха ме командир на отделението и на шега кръстиха отделението „ипотпалоотделение”. Справяме се добре със стрелбите и тактиките. Неприятното е, че даваме много караули. Общо взето сме на принципа – здравей наряд, през ден наряд. Най-много ми тежи ставането в 5,30 часа сутринта. Надявам се, че няма да се срамуаш от мен, заради това, че вече имам седем денонощия в ареста. Първият път ме вкараха там за 24 часа, защото направих забележка на командира на поделението. Ама нямаше как да си замълча, след като той обърка името ми. Вместо редник ипотпалов, той се обърна към мен с редник ипотпалски. Второ ми вкарване в ареста бе, защото заспах на пост. Това обаче не ми се размина леко и престоях в ареста четири денонощия. Третото ми влизане бе за две денонощия, а причината бе, че се изплюх в яхнията на ротния. Не беше нарочно – просто кихнах. Ротния обаче не ми повярва.

Мила, мама, искам още да ти кажа, че аз – синът ти ипотпал ипотпалов, вече съм намислил няколко свои разработки за създаване на оръжие. Не съм изяснил всичко, но се надявам някои ден да успея да осъществя идеите си.

Това е засега от мен. Поздрави в къщи на всички. Стисни ръката на татко от мен и целуни почелцето братята и сестрите ми.

С много обич и пожелания за добро здраве – твои син, редник ипотпал ипотпалов.