Преди интервюто – ипотпал отново се размечта…

това е моторът, за който мечтаеше ипотпал

Както вече знаете, докато ипотпал пътуваше от Велико Търново към Добрич, качи трима младежи на автостоп. Оказа, че единият от тях е журналист към сайта www.obichamtejkatamuzika.com. Естествено той веднага пожела да направи интервю с ипотпал – да си поговорят да любовта към тежката музика и т.н. Спряха в едно крайпътно заведение,за да поговорят. През цялото това време обаче ипотпал се бе размечтал. Размечтал за пореден път за нещо, което истински желаеще, но все още не притежаваше. Нещото, което ипотпал искаше някога да има бе мотор “Харли-Дейвидсън”. И тъй като щеше да дава интервю, ипотпал наум си преговори накратко историята на известната марка мотори, за да може да каже и нещо по този въпрос в интервюто.
А ето и какво включваха мислите на ипотпал, които той си преговаряше наум, докато вървяха от паркинка към крайпътното заведение. “Легендарната марка мотори отдавна се е превърнала в икона на свободния дух. Всичко започва през 1903 г. в Милуоки, Охайо, когато група ентусиасти решават да конструират двигател с вътрешно горене и да експериментират с него върху велосипед. И наистина, първият “Харли” е най-обикновен велосипед с монтиран едноцилиндров 165-кубиков двигател и максимална скорост, твърде близка до човешката – 7 км. / ч.
Основатели на компанията са братята Артър и Уолтър Дейвидсън и Бил Харли. Към тримата се присъединява и германският емигрант Емил Крьогер, натрупал опит в Европа в конструирането на моторни двуколесни возила.
Полученият прототип е далечният прадядо на съвременните моторни чудовища “Харли Дейдидсън”. Двигателят на велосипеда задвижва задното колело чрез кожен ремък. Педалите и веригата в първия модел служат за първоначалното му подкарване, докато се стигне до необходимата скорост, при която да заработи моторът. Детайлите на първия двигател са ръчна изработка.
През 1903 г. новосъздадената компания “Харли Дейвидсън Мотор Корпорейтед” пуска три бройки “серийно производство” на “Харли Дейдисън”, задвижвани от 0,4-литров двигател и достигащи максимална скорост от 40 км. / ч. През следващата година са монтирани 8 мотоциклета, а през 1905 – още 16. Така до 1906 г. производството достига 50 броя. Към първоначалния черен цвят са добавени и сиви краски. Двигателят работи изключително безшумно, заради което моделът получава прозвището “Сивият мълчалив приятел”.
През 1907 г. в играта се включва и третият брат – Уилям. Стремежът към по-високи скорости подтиква малката на този етап компания да разработи много по-мощен двигател. Така се ражда знаменитият V-Twin – първа стъпка към легендата “Харли”. Двигателят е двуцилиндров, V-образен и с 45-градусов ъгъл между цилиндрите.
Конструкторите от фирмата се опитват да подобрят двигателите от типа V-Twin, тъй като при отворени клапани те постоянно се замърсяват, износват се прекалено бързо и са трудни за експлоатация и обслужване. Двигателят е снет от производство, но отново се завръща с пълна сила през 1911 г. Тогава са добавени механично управление на клапаните и забавител на веригата. Първоначално работният обем е 870 куб. см., по-късно той нараства до 1000 куб. см.”
Ипотпал прецени, че това бе напълно достатъчно за интервюто и се върна към реалността. Четиримата вече седяха на масата и разговорът им започна.