Интервю на редник ипотпал ипотпалов пред вестник „Войнишки глас”
Службата си течеше лека-полека, редник ипотпал ипотпалов вече бе сред войниците, на които командирът на ротата имаше голямо доверие. Освен това нашият герой се справяше перфектно с всички задачи, които му поставяха началниците. Именно това бе и причината редник ипотпал ипотпалов да бъде извикан сутринта в понеделник, в осмия месец от неговата служба, в кабинета на командира на поделението. Причината бе, че в щаба на Сили за специални операции, където служеше редник ипотпалов, бе дошъл журналист от вестник „Войнишки глас”. Репортерът искаше да направи интервю с един наборен войник.
И така, ето и интервто, което редник ипотпал ипотпалов даде пред армейската преса.
-Редник ипотпалов, доволен ли сте от службата?
-Да, радвам се, че имам честта да служа в Сили за специални операции. Това е голяма гордост, не само за мен, но и за моето семейство. Цялата рода се хвали с мен. В родното село на баба ми дори по време на сбора, били окачили моя снимка в кръчвата за банкета вечерта. Много съм горд със себе си!
-Тежи ли ви службата редник?
-Както при всяко нещо и тук има, както хубави, така и лоши неща. Най-общо казано обаче съм доволен от службата и не изпитвам особенни затруднения.
-Ами кажете първо, кои са хубавите неща.
-Най-много ми харесва това, че вече мога да се нарека истински мъж. Нали знаете народното предание – мъж, който не е ходил войник не е мъж. Е, при мен по тоя въпрос вече не може да има противоречия. Доволен съм и от това, че тук завързах много приятелства. Има момчета в ротата, които казват, че им е приятно, че се познават с редник ипотпал ипотпалов.Разбира се държа да отележа, че съм щастлив и от това, че се справям добре и със стрелбите. Много съм доволен, че имах щастието да стрелям с автомат, с картечница, с базука или, ако трябвя да се изразя по армейски – с Ръчен противотанков гранатомет. Не трябва да пропусна и стрелбата с пистолет и разбира се със снайпер.
-Имахте ли някакви притеснения при стрелбите, редник ипотпалов?
-При стрелбите с оръжията не съм имал никакви притеснения. Малко ме беше страх когато хърляхме гранати, защото ония типове от командването ни дадоха направо бойни гранати и за миг си представих какво щеше да се случи с мен, ако тая граната се бе взривила в ръката ми.
-А кои са лошите неща в армията според вас?
-Не ми харесва това, че се става в 5,30 часа сутринта. Разбирам, че трябва да е така, но ми е трудно да свикна. Относно храната понякога също имам забележки. Много ги мразя тия четвъртъци когато наобед ни дават оная гадната скумрия. Много е отвратителна. И това миене на ръцете с вода, примесена с хлор, също много ме дразни. Просто е отвратително да ядеш и целите ти ръце да смърдят на хлор. Ясно ми е, че това се прави за нашето здраве, но все пак е отвратително. Най-гадното тук обаче са тоалетните. Препоръчвам ви да отидете да се изсерете в тоалетната, която ползваме ние войниците. Тук трябва едно ХЕИ да дойде. То бива, бива мизерия, ама това на нищо неприлича.
-Остава ви малко повече от месец до уволнението. Мислили ли сте какво ще правите след като се уволните от армията. Може би ще останете тук и ще искате да се издигнете. Защо пък не след време да направим интервю със сержант ипотпал ипотпалов?
-Хаха, не мисля да оставам в армията. Добре звучи това сержант ипотпал ипотпалов, но не мисля, че е за мен. Вече кандидатствах в университет. Приет съм да уча философия във Великотърновския университет. В главата ми се въртят едни философски теории, които желая да развия. Искам да стана велик философ и да направя така, че дори и след като умра за мен да се говори столетия и дори хилядолетия наред.
-Редник ипотпал ипотпалов, какво ще пожелаете на читателите на вестник „Войнишки глас”?
-Да са живи и здрави, службата да тече по-леко и след известно време когато завърша философия и започна да издавам книги, всички да си купуват моите книги, да ги четат и да живеят по начина, който аз съм им посочил. Повярвайте ми – аз съм пятя, истината и живота?
С редник ипотпал ипотпалов разговаря журналистът Писарушко Знайков
